El otro día en el paraíso… [Un montón de espejos rotos en Bulgaria] Parte 3: Bulgaria es un país que llega al corazón y se instala como un gran bosque vivo y verde. Другият ден в Рая… („Куп счупени огледала” в България) „България е една страна, която влиза и се настанява в сърцето ти,като огромна и жива гора”

En Bulgaria, cómo besa la primavera sus paisajes, “bajo ese almendro florido todo cargado de flor”; me dejé inundar por su encanto, por su embrujo verde y su cielo cristalino, por su belleza en flor.

Bulgaria es un país que llega al corazón y se instala como un gran bosque vivo y verde.

Me llené de asombro con sus magníficos paisajes, sus montañas y sus bosques imponentes, como un león erguido.

Su reafirmación como una de las cunas de la cultura espiritual y material, se vive, se siente.

Percibí a los búlgaros como seres sensibles, espirituales, profundos y delicados.

Las flores fueron el ritual para bendecirme, desearme buena salud, darme la bienvenida y augurarme “una buena cosecha de letras”. ¿Qué decir? Ha sido una experiencia muy hermosa y deliciosamente poética, vivir por dos días intensos, el 23 y 24 de abril de 2013, la presentación al búlgaro de mi libro de microrrelatos “Un montón de espejos rotos. Microficciones escritas en escenas de pingback“. Una experiencia alucinante, de esas que se viven y asumes que son únicas…, como diría Julio Cortázar “Las palabras nunca alcanzan cuando lo que hay decir desborda el alma”.

En el mismo instante en el que llegué a Stara Zagora, cambió el tiempo y los rostros que miraba. Las manos que me tocaban eran pura energía… Tantas manos por mi pelo, tantas manos de niños, jóvenes, mujeres y hombres que me llenaron con abrazos y cariños. En manos de la poeta búlgara Violeta Boncheva, su familia entrañable, sus dulces nietos, en manos de tantas manos bondadosas que me regalaban cariño, ternura y bellísimas flores a manos abiertas. Me sentí realmente bienvenida y bendecida al estar entre todos ellos. Qué regalo tan sublime, yo que vivo de emociones y de afecto.

*
Другият ден в Рая… („Куп счупени огледала” в България)

„България е една страна, която влиза и се настанява в сърцето ти,като огромна и жива гора”

България! Как целува пролетта своите пейзажи „под този разцъфнал бадем” и всичко, закичено с цвят, ме остави да потъна в неговото очарование, чрез него да ме омая и чрез кристалното небе, с цялата си цветна хубост…

България е страна, която пристига в сърцето ти и се настанява в него, като една гора – жива и зелена. Тя ме изпълни неочаквано със своите горди планини – като изправен лъв, като потвърждение на факта, че е една от люлките на духовната и материална цивилизация и това се усеща на всяка крачка. Възприех българите, като хора чувствителни, духовни, задълбочени и деликатни. Цветята бяха ритуал, с който ме благославяха, пожелавайки ми здраве, за добре дошла, както и успехи в писателското поприще.

Какво да кажа? Беше един прекрасен и поетичен опит за мен да преживея два интензивни дни – 23 и 24 април, 2013, в представяне на книгата ми с микро разкази „Куп счупени огледала” на български език – т.н. микрофантазии, написани в сцени за ¨pinkback¨. Това бе и един прекрасен момент за тези, които го съпреживяваха и възприемаха индивидуално, както би казал Хулио Кортазар: „Думите никога не достигат, когато онова, което искаме да кажем, се простира извън душата…”.

В момента, в който пристигнах в Стара Загора, времето се преобърна сякаш, така, както и лицата, които срещнах. Ръцете, които ме докосваха, излъчваха енергия – толкова ръце по косите ми: на деца, млади хора, жени и мъже, които ме дариха с прегръдки и нежност. Именно в ръцете на българската поетеса, Виолета Бончева, на нейната прекрасна фамилия, на скъпите й внуци, които ми подариха цялото си внимание и нежност и ме приеха в разтворените си обятия, в които имаше цветя за мен. Почувствах се реално щастлива и благословена да бъда сред тях. Какъв сюблимен подарък от този да пребивавам в една емоционална среда, изпълнена с чувства!

*
En cambio, ¡qué espiritual
que usted me brinde una rosa
de su rosal principal!

¡De qué callada manera
se me adentra usted sonriendo,
como si fuera la primavera!

[Nicolás Guillén]

De qué callada manera fueron entrando e instalándose para siempre en mi corazón.

Stara Zagora es una de las ciudades más antiguas de Bulgaria y de Europa del Sudeste. Tiene una historia de más de 8000 años. Su historia milenaria la conservan con respeto, con orgullo y dignidad. Sus riquezas más antiguas son su legado histórico.

No me extraña en absoluto que la ciudad de Stara Zagora sea considerada “La ciudad de los tilos, las calles rectas y los poetas“.

*

Stara Zagora respira belleza y poesía, su propia gente es un bello poema.

Violeta Boncheva, traductora de mi libro al búlgaro; me acercó al corazón de Bulgaria y con toda mi alma sentí la presencia de “un lenguaje superior” que el propio idioma, donde la literatura tiene una carga mucho más profunda…

Viví intensamente bajo la danza de la primavera en Stara Zagora, en una deliciosa y alucinante muestra de cariño del pueblo búlgaro, que se reunía para vivir la fiesta más grande “La VIII Maratón de lectura” organizado por iniciativa de la Biblioteca “Rodina” con el apoyo de la Municipalidad de Stara Zagora, las escuelas y los centros comunitarios de Stara Zagora Municipio, la Asociación de Arte y Cultura Contemporáneos “mirada diferente”, “Helicon” librería, el Museo de Historia Regional, entre otros.

Estoy infinitamente agradecida con la ciudad de Stara Zagora, por acogerme en una celebración tan importante.

Me siento enormemente agradecida con todas aquellas personas que hicieron posible la presentación de mi libro “Un montón de espejos rotos”, especialmente con la poeta Violeta Boncheva, con los organizadores (especialmente a doña Slava Draganova y su asistente Mima) de la Octava Maratón de lectura de la Biblioteca “Rodina”, con todas las personas que trabajaron en esta grandísima celebración, con todos sus participantes, sus espectadores y los pequeños grandes lectores del Colegio Kiril Hristov, espacio donde vi humanizada la escuela: los profesores viven su oficio con alegría y compromiso, sus niños disfrutan con alegría leer, descubrir y aprender. ¡Muchas gracias: queridos niños, maestros y su visionario director! Me siento muy honrada de haber presentado mi libro en lugares tan importantes y emblemáticos como el Museo Regional de Historia, el cual alberga en sus instalaciones riquezas incalculables como los primeros rastros de vida que datan del Neolítico, ruinas que se remontan a más de seis milenios antes de Cristo. Lugares llenos de encanto y magia como lo son sus calles, el Ayuntamiento, la Biblioteca, la Librería Helicón, el hermoso Colegio Kiril Hristov, la Casa de escritores, entre otros…

¡Ha sido maravilloso compartir un sueño tranquilo y feliz, en el que mi libro “Un montón de espejos rotos”, creó su propia sintonia! ¡Gracias por leerme! ¡Gracias de todo corazón!

*

Стара Загора диша красота и поезия, нейните граждани са една истинска поема… Виолета Бончева преведе моята книга на български и ме приближи към сърцето на България. С цялата си душа усетих вкуса на този съвършен език като мой, собствен. Чрез него литературата има своя дълбок заряд…

Живях напрегнато под танца на пролетта в Стара Загора, в една възхитителна и блестяща демонстрация на силни чувства от страна на българите, които се събираха, за да преживеят заедно един голям празни – 8-мия маратон на четенето, организиран по инициатива на библиотека „Родина”,както и Асоциация за съвременно изкуство и култура „Различния поглед”, РИМ.

Безкрайно благодарна съм на Стара Загора, която ме прие за едно важно събитие. Безкрайно благодарна съм на всички ония, които направиха възможно представянето на книгата ми „Куп счупени огледала”, специално на поетесата Виолета Бончева, Слава Драганова и Мима Ганева – на всички, с които се осъществи моята презентация в рамките на Осми маратон на четенето, на библиотека „Родина”, онези, с които той е осъществен. Благодаря на присъстващите участници, на малките и големи читатели от училище „Кирил Христов”. Именно в него видях истинското лице на духовната и професионална ангажираност, реализирана с усмивка от учители и директор – един образцов образователен център, където децата се учат да четат, да откриват света и да го осъзнават.

Благодаря ви скъпи деца, учители, г-н директор, Балъкчиев, които изпълнявате мисията си с любов!

Чувствам се горда, че представих моята книга на толкова и емблематични места, като Районен исторически музей, под чийто покрив са подредени безценни експозиции, съхранили следи от живот, които датират от Неолита, руини, които са възстановени и са от 6 хилядолетия преди Христа. Това са места, изпълнени с магическо очарование, каквито има и в правите улици, Кметството, библиотеките, книжарница „Хеликон”, прекрасното училище „Кирил Христов”, бившият Дом литературна Стара Загора. Беше прекрасно да споделя една моя мечта, чрез която книгата ми „Куп счупени огледала” изгради своя собствен механизъм. Благодаря, че я четете, благодаря от сърце!

Беатрис Джована Рамирес

Превод от испански: В.Бончева

Please follow and like us:
error

Deja un comentario

Tu dirección de correo electrónico no será publicada. Los campos obligatorios están marcados con *

Este sitio usa Akismet para reducir el spam. Aprende cómo se procesan los datos de tus comentarios.